3.03.2017 г., 11:51

"Продължение"...

822 0 0

112/ И стреснато като помислих,

че туй което съм създал,

ще вехне, вместо да разлисти,

и затова ми стана жал!

В това не видях своя полза...

О, туй душманите ще ползва!

И мъките си  във тях вплел,

оставях ги – не бях ги взел!

И трите хиляди парчета,

които писах без да спра,

ще имат  глупава съдба,

ще ги оставя да за кретат!

И чак тогава осъзнах

че туй е плод на моя страх!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...