3.03.2017 г., 11:51

"Продължение"...

825 0 0

112/ И стреснато като помислих,

че туй което съм създал,

ще вехне, вместо да разлисти,

и затова ми стана жал!

В това не видях своя полза...

О, туй душманите ще ползва!

И мъките си  във тях вплел,

оставях ги – не бях ги взел!

И трите хиляди парчета,

които писах без да спра,

ще имат  глупава съдба,

ще ги оставя да за кретат!

И чак тогава осъзнах

че туй е плод на моя страх!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....