3.03.2017 г., 11:51

"Продължение"...

836 0 0

112/ И стреснато като помислих,

че туй което съм създал,

ще вехне, вместо да разлисти,

и затова ми стана жал!

В това не видях своя полза...

О, туй душманите ще ползва!

И мъките си  във тях вплел,

оставях ги – не бях ги взел!

И трите хиляди парчета,

които писах без да спра,

ще имат  глупава съдба,

ще ги оставя да за кретат!

И чак тогава осъзнах

че туй е плод на моя страх!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...