112/ И стреснато като помислих,
че туй което съм създал,
ще вехне, вместо да разлисти,
и затова ми стана жал!
В това не видях своя полза...
О, туй душманите ще ползва!
И мъките си във тях вплел,
оставях ги – не бях ги взел!
И трите хиляди парчета,
които писах без да спра,
ще имат глупава съдба,
ще ги оставя да за кретат! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация