ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248

2 мая 2024 г., 22:14

Продължение

Поэзия

549 2 1

Светът...

отново се обърна

И преобърна...

И Зима беше

И Пролет...

И Лято идва...

Естента след него...

И всичко

следва своята, естествена пътека...

Така било е...

И пак така ще бъде!

И движи се

Невидимо за нас,

на времето ни колелото - движи се

И мелничния камък се завърта

и мели , мели...

От нас,

на времето брашното мели...

И днес сме тука

И сме хляба

и виното

че даже и водата...

А утре...

сме прахта на някой

под краката

И всичко...

всичко, пак отново се повтаря...

Продължава...

Във шепата си Вятър те подема

Останал си... единствено,

на някой жив,

в сърцето и

в душата...

Valentina Mitova

02/05/2024`

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0