22 нояб. 2016 г., 11:05

"Продължение " на първата ми книга

487 0 0

Започвам  продължение на първата си книга: ОТ АВГУСТ ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ДО НАШИ ДНИ-автобиотрафичин роман в стихове.

 

      Втора част

 

   Издадох първата си книга,

в която пиша все за мен.

С живота взех да си намигам,

нали е моя сюзерен?

И с него продължих дебата,

за Правдата и Свободата,

но в наште чести препирни,

не видях той да се свени!

Напротив удряше с тукати,

без хич да се церемони.

И пак пред мен се настани!

Закани доста ми изпрати...

И без да искам аз разбрах,

че той от мене няма страх

 

Че трябва аз да се страхувам,

и няма  как да победя,

дори и много да хитрувам,

и котешки да го следя.

Опашка трябва да подвия-

на пътя му да не стоя!

И трябва също за напред,

да спазвам неговия ред,

че инак трябва все да патя

и боя му да отнеса,

че той с железните тукати,

ще ме пребие на часа!

Не мога с този мой подход,

да меря сили с тоз живот!

 Продължение  в следващия брой!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...