22.11.2016 г., 11:05

"Продължение " на първата ми книга

485 0 0

Започвам  продължение на първата си книга: ОТ АВГУСТ ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ДО НАШИ ДНИ-автобиотрафичин роман в стихове.

 

      Втора част

 

   Издадох първата си книга,

в която пиша все за мен.

С живота взех да си намигам,

нали е моя сюзерен?

И с него продължих дебата,

за Правдата и Свободата,

но в наште чести препирни,

не видях той да се свени!

Напротив удряше с тукати,

без хич да се церемони.

И пак пред мен се настани!

Закани доста ми изпрати...

И без да искам аз разбрах,

че той от мене няма страх

 

Че трябва аз да се страхувам,

и няма  как да победя,

дори и много да хитрувам,

и котешки да го следя.

Опашка трябва да подвия-

на пътя му да не стоя!

И трябва също за напред,

да спазвам неговия ред,

че инак трябва все да патя

и боя му да отнеса,

че той с железните тукати,

ще ме пребие на часа!

Не мога с този мой подход,

да меря сили с тоз живот!

 Продължение  в следващия брой!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...