18 дек. 2016 г., 18:47

Продължение на първата ми книга

460 0 0

22/Тогава бачках във отбора,

контакти имах и със тях

и с всички гдето щъкат в двора

и срещу Бога правят грях.

Едно от моите момчета,

вербувано за тяхна чета,

ми  каза тихо с пол’вин глас,

че висш човек от тази власт,

под клетва искал да го впише,

на Партията да е син,

че инак ставал подсъдим,

и че подметките ще ближе!

И така и аз разбрах,

че те насаждат този страх!

 

 

23/ Омутриха добри момчета,

не само жадни за пари,

побойниците, общо взето

и всички ”карай да върви”.

И в стройни чети подредени,

моряха хората на смени.

И със устрем и със „Хъс”,

громяха голия ни гъз.

Със рекет, плащахме и глоби,

откупвахме си Свобода

и със закрила при беда,

направиха ни свои роби!

И още неродения ни свят,

показаха, че ще е Ад!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...