Продължение на първата ми книга

22/Тогава бачках във отбора,

контакти имах и със тях

и с всички гдето щъкат в двора

и срещу Бога правят грях.

Едно от моите момчета,

вербувано за тяхна чета,

ми  каза тихо с пол’вин глас,

че висш човек от тази власт,

под клетва искал да го впише,

на Партията да е син,

че инак ставал подсъдим,

и че подметките ще ближе!

И така и аз разбрах,

че те насаждат този страх!

23/ Омутриха добри момчета,

не само жадни за пари,

побойниците, общо взето

и всички ”карай да върви”.

И в стройни чети подредени,

моряха хората на смени.

И със устрем и със „Хъс”,

громяха голия ни гъз.

Със рекет, плащахме и глоби,

откупвахме си Свобода

и със закрила при беда,

направиха ни свои роби!

И още неродения ни свят,

показаха, че ще е Ад!