31 дек. 2016 г., 16:30  

Продължение на първата ми книга

485 0 0

40/А наш'та зала бе последна,

до нея беше доста път.

Това за мен не беше вредно,

 напротив ползи си редят!

Все по алеите вървяхме,

шегувахме се и не спряхме!

А при капризи и друг вкус,

използвахме и автобус.

Най-често ходехме в гората,

а и край гребния канал,

защото както си разбрал,

отпущахме си там душата!

Не бяхме ходещи коне –

така тренирахме поне!

 

 

41/Туй беше българската група...

С размах оставеща следи.

Нещата гледаща под лупа.

Напред готова да върви!

Държахме си в ръце душата,

не ни натегна Самотата.

Макар и чужд, с друг аромат,

ний заживяхме във друг свят.

Не винаги той ни подхожда,

усмихнат и любезен, уж,

той винаги остава чужд

и ни от себе си прокужда!

С копнеж за нашите земи,

света се просто промени!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...