Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
2 мар. 2021 г., 20:12

Прогледнала любов 

  Поэзия
180 1 3

Дълбоко пробождат ме твоите рани
и силно стяга врата ми верига.
Гасиш си цигарите в моята клада
и се криеш доволен в  черупка на мида.
Давам от себе си все безвъзмездно
и дишаш назаем през моята гръд.
Но чупиш цвета ми незрял, от небрежност,
и го обричаш на смърт.
На дом и на семейство си играеш,
изсипваш младостта ми между пръсти.
Но падна във гроба ми, който копаеше
и вече сам ще си носиш кръста.
И вече няма да бъда посоката
на твоя вечен кръстопът.
Сам си пий отровата.
Нали си всемогъщ.
 

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??