Прогледнала любов
Дълбоко пробождат ме твоите рани
и силно стяга врата ми верига.
Гасиш си цигарите в моята клада
и се криеш доволен в черупка на мида.
Давам от себе си все безвъзмездно
и дишаш назаем през моята гръд.
Но чупиш цвета ми незрял, от небрежност,
и го обричаш на смърт.
На дом и на семейство си играеш,
изсипваш младостта ми между пръсти.
Но падна във гроба ми, който копаеше
и вече сам ще си носиш кръста.
И вече няма да бъда посоката
на твоя вечен кръстопът.
Сам си пий отровата.
Нали си всемогъщ.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
