20 нояб. 2005 г., 13:44  

Прогноза от настроения

2.4K 0 13

Днес времето е шантаво навън,
подухва вятър, гонят се листата,
а моят смях на пейката във парка
живее още с лятната заплата.

 

Красива есен ситен дъжд полива,
рисуват капките снежинки по асфалта,
а само моите очи се скриват
във спомен бос, като на сянка.

 

Ще ме застигне зимата по потник,
по панталонки, с чехли, на опашка,
надежди топли вятърът ще духне
и ще остана изведнъж без сянка.

 

Днес времето е шантаво навън,
подухва вятър, гонят се листата,
а моят смях на пейката във парка
похарчил всичко - сам заплака.
                                                  19.10.2004 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Златева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...