28 июл. 2023 г., 15:47

Прогнозно

719 0 0

 

Патроните със времето не свършват,

                                                       ни битките,

ни други разнородни средства за убиване.

Все някога дори войните се прекършват-

настава мир и армиите се прибират.

 

Лекуват психиката своя ветераните-

за да забравят колко са убивали.

Над слягащата пръст в полетата  прелитат враните,

като напомняне за всичката ненужна кръв

                                и нейното безсмислено проливане.

 

Руините ще се родят във градове и селища отново.

Ще заживеят хората на утрото във тях.

А хилядите, паднали от тежкото олово,

ще бъдат обобщени в поредния военен алманах.

 

Светът ще аплодира настъпилия мир с огромно основание.

Ще бъдат наградени  с „Нобел“ заслужилите тази чест.

А фабриките, бълващи барут и бъдещи страдания,

отново ще работят денонощно, с приоритетен интерес.

 

03.04.2023г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...