Патроните със времето не свършват,

                                                       ни битките,

ни други разнородни средства за убиване.

Все някога дори войните се прекършват-

настава мир и армиите се прибират.

Лекуват психиката своя ветераните-

за да забравят колко са убивали.

Над слягащата пръст в полетата  прелитат враните,

като напомняне за всичката ненужна кръв

                                и нейното безсмислено проливане.

Руините ще се родят във градове и селища отново.

Ще заживеят хората на утрото във тях.

А хилядите, паднали от тежкото олово,

ще бъдат обобщени в поредния военен алманах.

Светът ще аплодира настъпилия мир с огромно основание.

Ще бъдат наградени  с „Нобел“ заслужилите тази чест.

А фабриките, бълващи барут и бъдещи страдания,

отново ще работят денонощно, с приоритетен интерес.

03.04.2023г.