ИванПетров
28 результатов
Късната любов е като късното море,
денят все по-свидлив е, вятърът реве гръмлив,
вълните стават все по-бесни.
Неуморно облаците шетат в отеснялото небе,
клето слънцето наднича из пролуки тесни. ...
  157 
Времето лети, променя ни, не пита-
бедняк последен ли си, или крал?
В окоп на фронта, или шут от нечия поредна свита?
Щастлив или пък гневен, че не си достатъчно живял?
Управниците из света в залог бих вкупом дал - ако трябва да заложа, ...
  257 
Страхил Страшника - чер овчарски пес,
бе умен, буен, силен за двамина,
но намери го неволята в затънтен лес-
когато обкръжи го вълчата дружина.
Вълците - все крайно гладни, зли, ...
  700 
Сутрин рано ти ме будиш от пожара на таблета си.
През деня се чудом чудя с колорита в тоалета ти.
Кожата ти - кадифе из протритите ми длани.
Устните ти - с вкус на дивото кафе зряло из далечните савани.
Снагата - катедрала за молитва и разтуха. ...
  200 
Хеликоптер ще си купя с коледния бонус –
джангър ще вдигна, за проба и ще литна,
ще върна и младежкия си тонус.
Във него ще намятам цветята от балкона и…- Жената.
Ще заредя до горе и ще хванем първия попътен вятър. ...
  248 
По Коледа не стават чудеса-
не стават те по разписание.
С пари не могат да се купят,
уви, не и с обаяние.
По Коледа да бъдем по-добри? ...
  246 
Да бях супермен – стоманолеяр бързо бих станал.
За да залея със стомана целия свят.
Ще залея равнините, сетне-Балкана,
ще залея гората и Големия Брат.
Защо със стомана - смее се мама? ...
  328 
Надеждата отколе си е наша спътница,
не изисква нищо и търпи, търпи,
в плодородни дни или на хаос и безпътица,
тя недалеч от нас и тихо - подобно страж стои.
И като име второ на живота е, ...
  318 
Като пет пари в кесия.
Безгрижно, ката ден.
Нямам заем, също вересии.
Чувствам се блажен.
Пряко силите света и другите да прекроявам. ...
  219 
Синеока моя, русокоса.
Толкова красива си, дивна и добра.
Твоята хубост омагьосва
страната ни, за мен - е ясно,
че може и света. ...
  719 
Тя пристигна последна на гроба,
преди минути си бяха тръгнали всички.
Бе жежък ден, носеше дълга плътна роба,
стръкче цветя и сърцето си - почерняла жълтичка.
Пресният хълм бе отрупан с цветя, ...
  291 
Знам от горчивия опит като спаринг-партньор на съдбата,
че никой не може да удари така, както нея самата,
дори усмивката и да съм сетил, миг преди това.
Правила го е немалко, повече поради грешки мои,
но има удари, недопустими за джентълменски двубой: ...
  411 
Съдбата е хирург от висша класа-
поставящ разрезите свои безпогрешно,
и мислим си,че ще избегнем твърдата и хирургична маса,
откупвайки се със пари или пък с друго нещо.
Понякога е тя комик на сцена - леко пийнал си бохем, ...
  227 
Бяла, ефирно-прозрачна мъгла,
засипваща стъпки на хвърлей в прибоя зад мен,
вървя напосоки-без радост, нито с тъга,
просто скитам в края на сушата и на късия ден.
Краткото лято наднича над пъстрия пристан, ...
  256 
Късен селски рок ни е залял.
Баба подлуди съседа.
Тати трети ден се не прибрал.
Мама е изнервена и бледа.
Да сме рокери-нали? ...
  305 
Прибоя тихо се долавя,
полуудавен в нощната тъма.
С запалка си присветвам,
цигара паля,
в очакване да дойде пак деня. ...
  237 
Голяма Богородица е, а навън вали.
Звъни църковната камбана.
Лятото преваля, живота наш и той, нали?
Под летния дъждец вървим със тебе двама.
Ухаят силно влажните треви, ...
  288 
Ръждиво-остри отвесни скали
над изумрудено чисто море.
По тях път чертан от стъпки върви.
Накъде? Накъде?
Крещи вятъра на морската шир- ...
  208 
Патроните със времето не свършват,
ни битките,
ни други разнородни средства за убиване.
Все някога дори войните се прекършват-
настава мир и армиите се прибират. ...
  333 
Аз съм старото велурено сако,
от ъгловия магазин за дрехи-втора употреба.
Изпрано и изгладено съм - но всуе е то,
че рядко мене някой ще загледа…
Стоя си в центъра на пъстър панаир- ...
  389 
Развиделява се, настъпва ден.
Отварям черепната си кутия.
Погалвам мозъка, той промърморва уморен:
„На работа ще да се ходи - не на мене тия…“
-Ти лъжеш се приятелю - му казвам. Аз знам. ...
  500 
Не обичам юбилеи. И не правя.
Не броя отминалите дни.
Не се стремя в живота нещо да забравя.
Не ме е страх от белите коси.
Съзряването ведно с втора младост иде. ...
  381 
Стихове без смисъл, те ще са чудесни -
с добра мелодия във песен се превръщат на мига.
И сякаш ги дочувам - ту по-широчки или пък лекичко възтесни,
прескачат като пуканки в гореща - чак до розово тава:
Животът е дълбоко смислен като цяло… ...
  1002 
Приятелството къс е самородно злато
което скрито е в човешките ни дълбини.
Приятелят е късче от душата ни,
което сме засели в другия, нали?
Приятелят и сила е - като едната вяра, ...
  359 
Притеглям всичко от живота.
На моята везна очукана и вярна.
Приятелства, роднините, имоти.
Открие направих:
Любов, хомот и пак хомот за скота- ...
  401 
Пролетта ще избухне сякаш изведнъж –
като снаряд забравен от войните.
Ще ни подсети с първия си слънчев дъжд.
И с пъстро-шарените дрехи на жените.
Ще мине в двора на пияния съсед. ...
  259 
Все някога ще се забравят
и като пушек ще отлетят към небето -
първия родилен вик, първата крачка на детето.
Дядо Мраз, класната стая, стария чин,
първата целувка и цигарен дим. ...
  401 
Познавам красива древна жена,
тя здрава и силна изглежда,
Обича зелено да носи все тя,
а есента пременя се с пъстра одежда.
На възраст навярно е прехвърлила век, ...
  583 
Предложения
: ??:??