Патроните със времето не свършват,
ни битките,
ни други разнородни средства за убиване.
Все някога дори войните се прекършват-
настава мир и армиите се прибират.
Лекуват психиката своя ветераните-
за да забравят колко са убивали.
Над слягащата пръст в полетата прелитат враните,
като напомняне за всичката ненужна кръв
и нейното безсмислено проливане.
Руините ще се родят във градове и селища отново.
Ще заживеят хората на утрото във тях. ...