Вървим през живота с
полюшващата походка на дните,
яхнали времето като волен ездач.
Нямащи ясна посока в главите
следваме програмата и оня мираж.

В просеките му светят лъчисти портали
ширнали пътища към непознатият свят.
С присъстващите лица- нови и стари,
редим спомени в неповторимост и цвят.

През шепата време... неподражаемо, младо
отронват короните по едно тъжно листо.
Споило мигът ни с неподправена сладост,
още любим живота с многобройни-защо?