20 нояб. 2021 г., 15:03

Проходих сам сетне от тъга

472 0 0

Когато пак нея видях,
Косата чер стана,
Старост у греха настана,
Нея отдалеком зовах...
Обърна се тя с искрящ поглед и побелели коси
У слънчевий парк тишината се запали, поглед в нас впи!
Не угасна и през февруари...
Тя със страх ми прости, за разлика от мои другари!
Защо те е страх от мене пак,
Времето не лекува ли рани,
Но щом от мен рана сторена, що душата храни,
Не се върна наший влак!
Не тъжи, винаги съм бил тука,
Винаги во тебе, в мрак и непрогледна светлина, съм намирал пролука!
Загледай се у мое лице,
И ще усетиш утихналото за теб сърце,
Що носеше ме на ръце до тебе -
Ах, бях полумъртъв от любовно бреме!
Зароди се мрачний вятър низ под шумата,
Да направи път на прохождащите ми крака -
Сърцето яростно мен назова "зима изпусната"
И проходих сам от тъга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боян Ламбев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...