Проказа
Боледува душата.
Сляпо остана сърцето.
Прокълнат от съдбата
пристъпвам в морето.
Прокриват грозното ми тяло
рани изпълнени с гной.
Закрих ги с черно наметално
Скрих аз жалния си вой.
По пътищата прашни аз бродих,
жаден за глътка вода.
Що има да се ходи-изходих
и сега към морето вървя.
Душата ми самотата разяжда.
Болестта пък разяжда плътта.
Сърцето е плачеща язва,
черна дупка сега е ума.
И водата се пази, отдръпва
от на тялото ми уродливостта.
Кожата моли жадно и тръпне,
бяга от нея всяка капка вода.
Тръгвам си. Простенвам глухо.
Тук няма място за моята жажда.
Морето за мене е сухо,
докато проказата бавно изяжда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Каролина Или просто Роня Все права защищены
