Somebody`else (Каролина Или просто Роня)
2 8
Jun 6, 2005, 9:11 PM

Проказа 

  Poetry
1175 0 3

Боледува душата.
Сляпо остана сърцето.
Прокълнат от съдбата
пристъпвам в морето.

Прокриват грозното ми тяло
рани изпълнени с гной.
Закрих ги с черно наметално
Скрих аз жалния си вой.

По пътищата прашни аз бродих,
жаден за глътка вода.
Що има да се ходи-изходих
и сега към морето вървя.

Душата ми самотата разяжда.
Болестта пък разяжда плътта.
Сърцето е плачеща язва,
черна дупка сега е ума.

И водата се пази, отдръпва
от на тялото ми уродливостта.
Кожата моли жадно и тръпне,
бяга от нея всяка капка вода.

Тръгвам си. Простенвам глухо.
Тук няма място за моята жажда.
Морето за мене е сухо,
докато проказата бавно изяжда.

© Каролина Или просто Роня All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • и на мен ми харесва. като изключим думата "изходих", хехехе. за първи път я срещам в друго значение..
  • Радвам се, че ти харесва...Днес получих две много остри , отрицателни критики и се почувствах некадърна...след тази се чувствам малко по добре
    А душевните рани,винаги се затварят,за да ги отвори някой пак след време,Дими.Душевната проказа е по-болезнена и от плътската...
  • Страшна е проказата на душата и казват, че за истинската лек няма, надявам се да не е така с душевната. Много силен стих, Роня!
Random works
: ??:??