Проклет бъди, поете
Защо, поете, аз те питам,
пишеш и късаш страници,
драскаш, мацаш, викаш,
създаваш нови граници.
Поете, ти пишеш стихове
за любовта, за хората.
А не за буйни ветрове,
ни за на душата умората.
Пишеш ти, лъжец такъв,
викаш, мацаш, драскаш,
плачи, идиоте, кръв,
аз не те понасям!
И пак ще пишеш - знам,
лъжи ще твориш,
измамнико голям,
по нощи не ще спиш.
Проклет бъди, поете,
проклет во веки,
за туй, дето написа,
проклетнико, поете…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андрей Тарковски Все права защищены
