Проклета

Обичам те силно, а ти ме остави

и всичко красиво дали забрави?

И питам се какво за теб бе любовта ни!

Прощавах и страдах, но пак бях до тебе.

От болка сърцето плаче и стене...

И питам се какво за теб бе любовта ни!

Де да можех само аз гръб да обърна,

твоето лице никога да не зърна.

Но душата ми отново крещи за теб

и сърцето ми пак не слуша ме.

Проклета нека остана вечно,

ако се върна аз при тебе!

Проклета нека остана вечно,

щом те обичам, а ти си леден!

Не мога за края аз теб да виня,

щом искаш да бъдеш без мен в любовта,

отивай си, но недей ме търси.

Че спреш ли ти пак пред мойта врата,

аз зная, отново ще ти простя...

И питам се какво за теб бе любовта?!...