Обичам те силно, а ти ме остави
и всичко красиво дали забрави?
И питам се какво за теб бе любовта ни!
Прощавах и страдах, но пак бях до тебе.
От болка сърцето плаче и стене...
И питам се какво за теб бе любовта ни!
Де да можех само аз гръб да обърна,
твоето лице никога да не зърна.
Но душата ми отново крещи за теб
и сърцето ми пак не слуша ме.
Проклета нека остана вечно,
ако се върна аз при тебе!
Проклета нека остана вечно,
щом те обичам, а ти си леден!
Не мога за края аз теб да виня,
щом искаш да бъдеш без мен в любовта,
отивай си, но недей ме търси.
Че спреш ли ти пак пред мойта врата,
аз зная, отново ще ти простя...
И питам се какво за теб бе любовта?!...
© Гергана Георгиева All rights reserved.