13 февр. 2009 г., 13:52

Проклето сърце

2.2K 0 6
Знам, че е грешно дори да мисля за теб.
Грешно е да усещам това невероятно привличане,
към теб да ме влече проклетото сърце,
когато Той е до мен и обича ме...

Знам, че не трябва да искам да те прегърна
и да остана вечно в твойте ръце,
да искам света ти да преобърна,
да остана вечно в твойто сърце...

Знам, че е грешно да жадувам твойта усмивка.
Грешно е да усещам твоите рани
и сърцето пак да усеща това привличане,
проклетото сърце неразбрано...

Знам, че не трябва да искам смехът ти
да озарява понякога сивите ми дни,
да искам да усещам дъха ти
как върху кожата ми гори...

Знам, но как да заповядам на сърцето?
Как да му заповядам да спре?
Как, като то от теб е превзето...
... това мое проклето сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-висшата сила е любовта!Не се ли отдадеш,когато е истинска,ще си нещастна до края на дните си.Няма да успееш да заличиш болката останала след неосъщественото щастие,а само ще я притъпиш!
  • Най-сладката грешка .. понякога струва повече от всичко останало на този свят..а Щом сърцето го желае , отдай се на грешката . . И нека сърцето ти да определи дали си заслужава да даде токова много на тази твоя любов.. поздравления Пете за прекрасния стих ..Хей и не ме забравяй . имаш си един приятел в Бургас
  • Много ви благодаря!
  • Браво!
  • Талантът да разбираме и себе си,
    и другите узрява с възрастта.
    Единствено условие за да покълне е да живеем. Стихотворението ти е много силно и много ме развълнува.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...