13 февр. 2009 г., 13:52

Проклето сърце

2.2K 0 6
Знам, че е грешно дори да мисля за теб.
Грешно е да усещам това невероятно привличане,
към теб да ме влече проклетото сърце,
когато Той е до мен и обича ме...

Знам, че не трябва да искам да те прегърна
и да остана вечно в твойте ръце,
да искам света ти да преобърна,
да остана вечно в твойто сърце...

Знам, че е грешно да жадувам твойта усмивка.
Грешно е да усещам твоите рани
и сърцето пак да усеща това привличане,
проклетото сърце неразбрано...

Знам, че не трябва да искам смехът ти
да озарява понякога сивите ми дни,
да искам да усещам дъха ти
как върху кожата ми гори...

Знам, но как да заповядам на сърцето?
Как да му заповядам да спре?
Как, като то от теб е превзето...
... това мое проклето сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-висшата сила е любовта!Не се ли отдадеш,когато е истинска,ще си нещастна до края на дните си.Няма да успееш да заличиш болката останала след неосъщественото щастие,а само ще я притъпиш!
  • Най-сладката грешка .. понякога струва повече от всичко останало на този свят..а Щом сърцето го желае , отдай се на грешката . . И нека сърцето ти да определи дали си заслужава да даде токова много на тази твоя любов.. поздравления Пете за прекрасния стих ..Хей и не ме забравяй . имаш си един приятел в Бургас
  • Много ви благодаря!
  • Браво!
  • Талантът да разбираме и себе си,
    и другите узрява с възрастта.
    Единствено условие за да покълне е да живеем. Стихотворението ти е много силно и много ме развълнува.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...