13 feb 2009, 13:52

Проклето сърце

2.2K 0 6
Знам, че е грешно дори да мисля за теб.
Грешно е да усещам това невероятно привличане,
към теб да ме влече проклетото сърце,
когато Той е до мен и обича ме...

Знам, че не трябва да искам да те прегърна
и да остана вечно в твойте ръце,
да искам света ти да преобърна,
да остана вечно в твойто сърце...

Знам, че е грешно да жадувам твойта усмивка.
Грешно е да усещам твоите рани
и сърцето пак да усеща това привличане,
проклетото сърце неразбрано...

Знам, че не трябва да искам смехът ти
да озарява понякога сивите ми дни,
да искам да усещам дъха ти
как върху кожата ми гори...

Знам, но как да заповядам на сърцето?
Как да му заповядам да спре?
Как, като то от теб е превзето...
... това мое проклето сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Най-висшата сила е любовта!Не се ли отдадеш,когато е истинска,ще си нещастна до края на дните си.Няма да успееш да заличиш болката останала след неосъщественото щастие,а само ще я притъпиш!
  • Най-сладката грешка .. понякога струва повече от всичко останало на този свят..а Щом сърцето го желае , отдай се на грешката . . И нека сърцето ти да определи дали си заслужава да даде токова много на тази твоя любов.. поздравления Пете за прекрасния стих ..Хей и не ме забравяй . имаш си един приятел в Бургас
  • Много ви благодаря!
  • Браво!
  • Талантът да разбираме и себе си,
    и другите узрява с възрастта.
    Единствено условие за да покълне е да живеем. Стихотворението ти е много силно и много ме развълнува.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...