Feb 13, 2009, 1:52 PM

Проклето сърце

Poetry » Love

2.2K 0 6

Знам, че е грешно дори да мисля за теб.
Грешно е да усещам това невероятно привличане,
към теб да ме влече проклетото сърце,
когато Той е до мен и обича ме...

Знам, че не трябва да искам да те прегърна
и да остана вечно в твойте ръце,
да искам света ти да преобърна,
да остана вечно в твойто сърце...

Знам, че е грешно да жадувам твойта усмивка.
Грешно е да усещам твоите рани
и сърцето пак да усеща това привличане,
проклетото сърце неразбрано...

Знам, че не трябва да искам смехът ти
да озарява понякога сивите ми дни,
да искам да усещам дъха ти
как върху кожата ми гори...

Знам, но как да заповядам на сърцето?
Как да му заповядам да спре?
Как, като то от теб е превзето...
... това мое проклето сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

veni1212 (Венцислава Иванова)

Най-висшата сила е любовта!Не се ли отдадеш,когато е истинска,ще си нещастна до края на дните си.Няма да успееш да заличиш болката останала след неосъщественото щастие,а само ще я притъпиш!

2009-11-06T11:19:18+02:00
GLAVATA (Тодор)

Най-сладката грешка .. понякога струва повече от всичко останало на този свят..а Щом сърцето го желае , отдай се на грешката . . И нека сърцето ти да определи дали си заслужава да даде токова много на тази твоя любов.. поздравления Пете за прекрасния стих ..Хей и не ме забравяй . имаш си един приятел в Бургас

2009-11-06T10:59:47+02:00
peteto_1001 (Петето)

Много ви благодаря!

2009-02-17T10:57:23+02:00
sunshine_93 (Мила)

Браво!

2009-02-13T19:02:50+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Талантът да разбираме и себе си,
и другите узрява с възрастта.
Единствено условие за да покълне е да живеем. Стихотворението ти е много силно и много ме развълнува.

2009-02-13T18:35:01+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0