13.02.2009 г., 13:52

Проклето сърце

2.2K 0 6
Знам, че е грешно дори да мисля за теб.
Грешно е да усещам това невероятно привличане,
към теб да ме влече проклетото сърце,
когато Той е до мен и обича ме...

Знам, че не трябва да искам да те прегърна
и да остана вечно в твойте ръце,
да искам света ти да преобърна,
да остана вечно в твойто сърце...

Знам, че е грешно да жадувам твойта усмивка.
Грешно е да усещам твоите рани
и сърцето пак да усеща това привличане,
проклетото сърце неразбрано...

Знам, че не трябва да искам смехът ти
да озарява понякога сивите ми дни,
да искам да усещам дъха ти
как върху кожата ми гори...

Знам, но как да заповядам на сърцето?
Как да му заповядам да спре?
Как, като то от теб е превзето...
... това мое проклето сърце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най-висшата сила е любовта!Не се ли отдадеш,когато е истинска,ще си нещастна до края на дните си.Няма да успееш да заличиш болката останала след неосъщественото щастие,а само ще я притъпиш!
  • Най-сладката грешка .. понякога струва повече от всичко останало на този свят..а Щом сърцето го желае , отдай се на грешката . . И нека сърцето ти да определи дали си заслужава да даде токова много на тази твоя любов.. поздравления Пете за прекрасния стих ..Хей и не ме забравяй . имаш си един приятел в Бургас
  • Много ви благодаря!
  • Браво!
  • Талантът да разбираме и себе си,
    и другите узрява с възрастта.
    Единствено условие за да покълне е да живеем. Стихотворението ти е много силно и много ме развълнува.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...