30 апр. 2014 г., 21:08

Проклинам те...

1.3K 0 5

Проклинам те, моя Любов.

Проклинам те вечно да чакаш.

Проклинам те с всички сълзи,

които за тебе изплаках.

Проклинам те с болка и гняв,

проклинам те с песен - изпята,

проклинам те да си хазарт,

да чакаш залог и отплата.

Проклинам те със самота,

да виеш от скръб, без утеха.

Да нямаш олтар и без грях

да лазиш по свойта Голгота.

Проклинам те с онзи мираж

за вярност, за обич и святост.

Проклинам те! Знаеш ли, аз

отдавна не вярвам в Съдбата...

 

Проклинам те, моя Любов.

Проклинам те вечно да чакаш.

А щом умориш се, до страх,

ще пратя надежда... ти чакай...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Действие трябва, не да чакаме . Вълнуващ стих!
  • Здравей Тото и аз чакам ....не си само ти )
  • По спомен ми се е мярнало преди, но явно не съм била в настроение за коментари!!!
    Благодаря ти, че насочи вниманието ми към теб!!!
    Пишеш прекрасно!!! Настръхнах от това заклинание!!!
  • Чета си го дни наред вече.
    Незнам какво друго да кажа...
  • Финала забива! Великолепно стихо. По принцип не очаквам нищо от стихове, които говорят конкретно и започват от този сорт „Проклинам те, моя Любов“, но явно си искал да си простичък и истински, получило ти се е. Най-трудно е с конкретика, но пък ако съумееш да не звучиш кухо, безинтересно и претенциозно - се получава най-истинското. Значението на думите... Браво!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...