30.04.2014 г., 21:08

Проклинам те...

1.3K 0 5

Проклинам те, моя Любов.

Проклинам те вечно да чакаш.

Проклинам те с всички сълзи,

които за тебе изплаках.

Проклинам те с болка и гняв,

проклинам те с песен - изпята,

проклинам те да си хазарт,

да чакаш залог и отплата.

Проклинам те със самота,

да виеш от скръб, без утеха.

Да нямаш олтар и без грях

да лазиш по свойта Голгота.

Проклинам те с онзи мираж

за вярност, за обич и святост.

Проклинам те! Знаеш ли, аз

отдавна не вярвам в Съдбата...

 

Проклинам те, моя Любов.

Проклинам те вечно да чакаш.

А щом умориш се, до страх,

ще пратя надежда... ти чакай...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Действие трябва, не да чакаме . Вълнуващ стих!
  • Здравей Тото и аз чакам ....не си само ти )
  • По спомен ми се е мярнало преди, но явно не съм била в настроение за коментари!!!
    Благодаря ти, че насочи вниманието ми към теб!!!
    Пишеш прекрасно!!! Настръхнах от това заклинание!!!
  • Чета си го дни наред вече.
    Незнам какво друго да кажа...
  • Финала забива! Великолепно стихо. По принцип не очаквам нищо от стихове, които говорят конкретно и започват от този сорт „Проклинам те, моя Любов“, но явно си искал да си простичък и истински, получило ти се е. Най-трудно е с конкретика, но пък ако съумееш да не звучиш кухо, безинтересно и претенциозно - се получава най-истинското. Значението на думите... Браво!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...