11 сент. 2012 г., 10:45

Прокобата на маите

634 0 0

Ще бъде ли зората пак красива

във този декемврийски ден

с прокобата на маите горчива,

че краят на света е отреден.

 

Парадът на планетите,

промените във климата,

отслабването на магнитното поле,

а и ще бъде люта и жестока зима.

 

О, много скоро ще се разбере

ще дойде ли бленуваната Коледа,

дали ще се посмеем от сърце

над старите си суеверни страхове.

 

Но в този ден - 21 декември,

не искам нито миг да съм сама.

До силното ти рамо да потръпвам

с усмивката ти топла и добра.

 

27. 08 .2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Биразова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...