21 авг. 2007 г., 20:03

ПРОКУЖДАХА МЕ... 

  Поэзия
740 0 24
 

Прокуждаха ме! Аз пак се връщах

по-горда и от древна планина

уверена в доброто ги прегръщах

не хапех сочещата ме ръка...

Преглъщах болката и я изпивах

и вричах се молитвено...без глас

глава не сведох, не прикривах

греха си, аз пред тях признах...

Те съдници ми станаха с охота

с доволство ме разпънаха...на кръст

присъда отредиха ми... Голгота!

И ме обрекоха на черна мъст...

Не знаеха, че аз не плача

възмездие не давам като Бог...

сами лишиха се от своята погача

и залъка заседна им... суров!

Предатели не ги наричах...

Простих... и молих да простят

аз грешките си свои не отричах

безгласно те неще да отшумят...

Тя-прошката е истината, свята

лекуваща ранените души...

прокълнати ще бродим по земята

щом се обричаме ... сами !

Прокуждаха ме! Аз пак се връщах

за сетен път ръката си да дам

врага потърсих и...прегръщах

сърцето си с любов да му отдам!                                     

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??