ПРОКУЖДАХА МЕ...
Прокуждаха ме! Аз пак се връщах
по-горда и от древна планина
уверена в доброто ги прегръщах
не хапех сочещата ме ръка...
Преглъщах болката и я изпивах
и вричах се молитвено...без глас
глава не сведох, не прикривах
греха си, аз пред тях признах...
Те съдници ми станаха с охота
с доволство ме разпънаха...на кръст
присъда отредиха ми... Голгота!
И ме обрекоха на черна мъст...
Не знаеха, че аз не плача
възмездие не давам като Бог...
сами лишиха се от своята погача
и залъка заседна им... суров!
Предатели не ги наричах...
Простих... и молих да простят
аз грешките си свои не отричах
безгласно те неще да отшумят...
Тя-прошката е истината, свята
лекуваща ранените души...
прокълнати ще бродим по земята
щом се обричаме ... сами !
Прокуждаха ме! Аз пак се връщах
за сетен път ръката си да дам
врага потърсих и...прегръщах
сърцето си с любов да му отдам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
