11 апр. 2011 г., 17:11

Прокълнат 

  Поэзия » Философская
1214 0 30
Прокълнат
Куцука бродяга в мъглата безродна.
Изгубен се лута в сценарий на луд.
Линее, проклина и в жега, и в студ,
а гълъб в сърцето му кацва неволно.
Напира в очите див вятър и кротва.
Зора изсветлява. Напъпват лози.
Гневът се процежда. Стаени сълзи
замират навеки в безжизнена локва.
С надежда наметнат, в шушулка на странник,
наново вършее миманс от мечти.
Но слънцето люто, сърдито блести – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Все права защищены

Предложения
: ??:??