plami-6 (Плами)
692 4679
11.04.2011 г., 17:11 ч.

Прокълнат 

  Поезия » Философска
1140 0 30

Прокълнат

 

Куцука бродяга в мъглата безродна.

Изгубен се лута в сценарий на луд.

Линее, проклина и в жега, и в студ,

а гълъб в сърцето му кацва неволно.

 

Напира в очите див вятър и кротва.

Зора изсветлява. Напъпват лози.

Гневът се процежда. Стаени сълзи

замират навеки в безжизнена локва.

 

С надежда наметнат, в шушулка на странник,

наново вършее миманс от мечти.

Но слънцето люто, сърдито блести –

подмолно захожда с прокоба по заник.

 

Грехът в огледалото криво хрипти:

зловещо наприда килим от вини.

 

© Плами Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??