Прокълнат
Прокълнат
Куцука бродяга в мъглата безродна.
Изгубен се лута в сценарий на луд.
Линее, проклина и в жега, и в студ,
а гълъб в сърцето му кацва неволно.
Напира в очите див вятър и кротва.
Зора изсветлява. Напъпват лози.
Гневът се процежда. Стаени сълзи
замират навеки в безжизнена локва.
С надежда наметнат, в шушулка на странник,
наново вършее миманс от мечти.
Но слънцето люто, сърдито блести –
подмолно захожда с прокоба по заник.
Грехът в огледалото криво хрипти:
зловещо наприда килим от вини.
© Плами All rights reserved.
