Пролет 1

17 апр. 2009 г., 23:27

Поэзия » Другая

678 0 1

Мина се февруари,
когато криеше се кой, където свáри.
От зимата студена,
страх го бе и супермена.

Сега сме веч април
и всеки се е преродил.
Щъкаме наляво и надясно,
мира няма сърцето ни бясно.

Щом види то зеленината,
хвръква чак до небесата.
И как да се не радва то,
всичко наоколо е влюбено.

Цялата тази любов,
изпълнила е хората със светъл зов.
Но най-важно е това,
че по-красив е днес света.