Пролет 1
Мина се февруари,
когато криеше се кой, където свáри.
От зимата студена,
страх го бе и супермена.
Сега сме веч април
и всеки се е преродил.
Щъкаме наляво и надясно,
мира няма сърцето ни бясно.
Щом види то зеленината,
хвръква чак до небесата.
И как да се не радва то,
всичко наоколо е влюбено.
Цялата тази любов,
изпълнила е хората със светъл зов.
Но най-важно е това,
че по-красив е днес света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Батев Всички права запазени
