Мина се февруари,
когато криеше се кой, където свáри.
От зимата студена,
страх го бе и супермена.
Сега сме веч април
и всеки се е преродил.
Щъкаме наляво и надясно,
мира няма сърцето ни бясно.
Щом види то зеленината,
хвръква чак до небесата.
И как да се не радва то,
всичко наоколо е влюбено.
Цялата тази любов,
изпълнила е хората със светъл зов.
Но най-важно е това,
че по-красив е днес света.
© Иван Батев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
