Пролет
Пролет
... и пак се влюбих... Не разбра ли?..
В Живота ми за кой ли път,
но вишните са нацъфтяли
и птиците по две летят!..
И пак Жените са красиви
докоснати от Любовта:
те пак са палави, игриви
и боси тичат във дъжда...
И пак небето е без дъно
с примамливия си лазур
и искам в него да потъна-
отново невъзможно щур...
И търся устни не целунати
в човешкият световъртеж
и знам, че някъде пропуснати
и те ме търсят със копнеж...
И хващам пътища забравени
със Ветровете в резонанс,
и на мечти в резерв оставени
предлагам неочакван шанс...
И пак в нощта при пълнолуние
понеже няма да заспя
във лунатичното безумие
слова във рими ще шептя...
Отново в пристъп хаотичен
звезди ще свалям от Любов
за най- красивото момиче,
макар и вече философ...
А в утрините щом се будя
с предчувствие за нова Страст:
и да печеля, и да губя-
все оптимист ще бъда аз...
... И Пролетта сега, в отмала,
греховно ще се отдаде
(от Страст сама обезумяла!)
в нощта на млади Ветрове...
д-р Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
Поздравления.
