jollyroger (Коста Качев)
1543 16
17.06.2012 г., 8:35 ч.

Пролет 

  Поезия » Философска
473 0 3

 

 

 

 

          Пролет

 

 

... и пак се влюбих... Не разбра ли?..

В Живота ми за кой ли път,

но вишните са нацъфтяли

и птиците по две летят!..

 

И пак Жените са красиви

докоснати от Любовта:

те пак са палави, игриви

и боси тичат във дъжда...

 

И пак небето е без дъно

с примамливия си лазур

и искам в него да потъна-

отново невъзможно щур...

 

И търся устни не целунати

в човешкият световъртеж

и знам, че някъде пропуснати

и те ме търсят със копнеж...

 

И хващам пътища забравени

със Ветровете в резонанс,

и на мечти в резерв оставени

предлагам неочакван шанс...

 

И пак в нощта при пълнолуние

понеже няма да заспя

във лунатичното безумие

слова във рими ще шептя...

 

Отново в пристъп хаотичен

звезди ще свалям от Любов

за най- красивото момиче,

макар и вече философ...

 

А в утрините щом се будя

с предчувствие за нова Страст:

и да печеля, и да губя-

все оптимист ще бъда аз...

 

... И Пролетта сега, в отмала,

греховно ще се отдаде

(от Страст сама обезумяла!)

в нощта на млади Ветрове...

 

д-р Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво и чувствено.. Поздравления.
  • Браво!
    Невероятна светлина струи от стиха ви!
  • А философите не "свалят" ли звезди?
    Прекрасна творба, даряваща светлина на читателя!!!
Предложения
: ??:??