Пролет
Накокичила снежната пазва
и напъпила злак във косите,
в слънцеоките езерни вази
на студа разтопила сълзите...
От южняка ухажвана топло,
женска прелест стаила за ласки,
птича песен в гласеца си скрила,
с чудна блузка на розови краски...
и в зюмбюлен парфюм уловила
две трептящи от плам пеперуди,
и с хвърчилени длани повила
на усмивките танците луди...
Тя блести във очи на момиче,
грим прашинков на клепките сипе,
с нежни пориви дните си кичи
и красиво докосва мечтите...
Стъпва меко с нозете зелени,
в диамантено-росни обувки,
а капчукът шепти вдъхновено
стих за обич в целувкови стъпки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
