25.02.2011 г., 12:03 ч.

Пролет 

  Поезия » Пейзажна
1922 1 31

Накокичила снежната пазва

и напъпила злак във косите,

в слънцеоките езерни вази

на студа разтопила  сълзите...

От южняка ухажвана топло,

женска прелест стаила за ласки,

птича песен в гласеца си скрила,

с чудна блузка на розови краски...

и в зюмбюлен парфюм  уловила

две трептящи от плам пеперуди,

и с хвърчилени длани повила

на усмивките танците луди...

Тя блести във очи на момиче,

грим прашинков на клепките сипе,

с нежни пориви дните си кичи

и красиво докосва мечтите...

Стъпва меко с нозете зелени,

в диамантено-росни обувки,

а  капчукът шепти вдъхновено

стих за обич в целувкови стъпки.

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??