Feb 25, 2011, 12:03 PM

Пролет

2.1K 1 31

Накокичила снежната пазва

и напъпила злак във косите,

в слънцеоките езерни вази

на студа разтопила  сълзите...

От южняка ухажвана топло,

женска прелест стаила за ласки,

птича песен в гласеца си скрила,

с чудна блузка на розови краски...

и в зюмбюлен парфюм  уловила

две трептящи от плам пеперуди,

и с хвърчилени длани повила

на усмивките танците луди...

Тя блести във очи на момиче,

грим прашинков на клепките сипе,

с нежни пориви дните си кичи

и красиво докосва мечтите...

Стъпва меко с нозете зелени,

в диамантено-росни обувки,

а  капчукът шепти вдъхновено

стих за обич в целувкови стъпки.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...