henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
11 апр. 2009 г., 08:20

Пролет 

  Поэзия » Другая
830 0 9

 

Тя, пролетта не дойде весело.

Тя върна ми студа

заслужен.

Погребах всичките мечтания.

Ковчегът в ямата!

И няма я!

 

Тя, пролетта си има принципи.

Когато си на лов да целиш хората.

В града да храниш кучета и гълъби.

Когато си на лов да целиш...

 

И тя ще мине, другата ще дойде.

Обичам следващата,

следващата пролет,

която със живот ще ме дари!

 

Ти, стига,

смърт,

размахвала си

пръста.

Омръзваш ми със своите лъжи -

„Или ще погребеме Кръста,

или избирай с кой да се лишиш!"

 

А трябва да е пролет,

 да ухае,

на целия Живот и на Земята!

А трябва да е пролет

и мечтите

във пролет ведро да летят...

 

А трябва да е...

 

Есен.

С черни клони

да бият всичкото ми днес.

Защото пролетта е незаслужена

и мъртва е -

положена в ковчег.

 

Не свързвам дните.

Нощите са будни.

Все някакво страдание кроят.

 

Какво, ако смъртта е в есен,

или във

пролетен,

разцъфващ

ден...

 

Какво като си пролет, пролет моя,

не си ли същата,

кажи!

Обичам есента

от вчера -

за никого тогава

не тъжих.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??