Пролет
Тя, пролетта не дойде весело.
Тя върна ми студа
заслужен.
Погребах всичките мечтания.
Ковчегът в ямата!
И няма я!
Тя, пролетта си има принципи.
Когато си на лов да целиш хората.
В града да храниш кучета и гълъби.
Когато си на лов да целиш...
И тя ще мине, другата ще дойде.
Обичам следващата,
следващата пролет,
която със живот ще ме дари!
Ти, стига,
смърт,
размахвала си
пръста.
Омръзваш ми със своите лъжи -
„Или ще погребеме Кръста,
или избирай с кой да се лишиш!"
А трябва да е пролет,
да ухае,
на целия Живот и на Земята!
А трябва да е пролет
и мечтите
във пролет ведро да летят...
А трябва да е...
Есен.
С черни клони
да бият всичкото ми днес.
Защото пролетта е незаслужена
и мъртва е -
положена в ковчег.
Не свързвам дните.
Нощите са будни.
Все някакво страдание кроят.
Какво, ако смъртта е в есен,
или във
пролетен,
разцъфващ
ден...
Какво като си пролет, пролет моя,
не си ли същата,
кажи!
Обичам есента
от вчера -
за никого тогава
не тъжих.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
