Пролет
Закука пролет. Кърът се свести.
И се зачудих пак какво да сея.
Преди посявах хилави вини.
А днес са времена за епопеи
от думите, пришити с бял конец
по крайчеца на вехтите ми дрехи.
Настана оран за парче небе,
изчистено от вчерашното ехо.
Ще засадя сега прастари думи.
И те ще никнат нови, като утро.
Останали излишни помежду ни
в пръстта ще им е в пъти по-уютно.
Закука пролет - като че поличба
за новата реколта от надежда.
На твоя кър е пусто - нищо лично.
А аз във моя пролет си отглеждам.
24.03.2009 г.
Дарина Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
