Mar 24, 2009, 12:31 PM

Пролет

  Poetry » Other
1.7K 0 27

Закука пролет. Кърът се свести.
И се зачудих пак какво да сея.
Преди посявах хилави вини.
А днес са времена за епопеи 

от думите, пришити с бял конец
по крайчеца на вехтите ми дрехи.
Настана оран за парче небе,
изчистено от вчерашното ехо.

Ще засадя сега прастари думи.
И те ще никнат нови, като утро.
Останали излишни помежду ни
в пръстта ще им е в пъти по-уютно.

Закука пролет - като че поличба
за новата реколта от надежда.
На твоя кър е пусто - нищо лично.
А аз във моя пролет си отглеждам.

24.03.2009 г.
Дарина Дечева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...