30 мар. 2022 г., 17:31

Пролет е

651 0 2

Отстъпи уморена тишината

пред нежните лъчи на него ден.

Във сребърните локви на земята,

роди се нов живот. Зелен.

И птиците завърнаха се тихо

от пътя дълъг. Дълъг и суров.

Два черно-бели щъркела игриво

се сгушиха под чистия надслов

на тази нежно бяла пролет.

Светът е от въздишки уморен.

Не ще се случи някога отново

нощта да има власт над моя ден.

 

Отстъпи уморена тишината

пред нежните лъчи на него ден.

И птиците дойдоха на земята

със дъх на райска песен. Нов рефрен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Diamonique Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Радвам се, че се е харесало
  • Хубав пролетен стих си написала. Възраждащ. Четох го няколко пъти и все ми харесва. Значи си е хубав по рождение, защото е пълен с истинска поезия.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...