30 mar 2022, 17:31

Пролет е

  Poesía » Otra
649 0 2

Отстъпи уморена тишината

пред нежните лъчи на него ден.

Във сребърните локви на земята,

роди се нов живот. Зелен.

И птиците завърнаха се тихо

от пътя дълъг. Дълъг и суров.

Два черно-бели щъркела игриво

се сгушиха под чистия надслов

на тази нежно бяла пролет.

Светът е от въздишки уморен.

Не ще се случи някога отново

нощта да има власт над моя ден.

 

Отстъпи уморена тишината

пред нежните лъчи на него ден.

И птиците дойдоха на земята

със дъх на райска песен. Нов рефрен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Diamonique Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Радвам се, че се е харесало
  • Хубав пролетен стих си написала. Възраждащ. Четох го няколко пъти и все ми харесва. Значи си е хубав по рождение, защото е пълен с истинска поезия.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...