Отстъпи уморена тишината
пред нежните лъчи на него ден.
Във сребърните локви на земята,
роди се нов живот. Зелен.
И птиците завърнаха се тихо
от пътя дълъг. Дълъг и суров.
Два черно-бели щъркела игриво
се сгушиха под чистия надслов
на тази нежно бяла пролет.
Светът е от въздишки уморен.
Не ще се случи някога отново
нощта да има власт над моя ден. ...