30.03.2022 г., 17:31

Пролет е

650 0 2

Отстъпи уморена тишината

пред нежните лъчи на него ден.

Във сребърните локви на земята,

роди се нов живот. Зелен.

И птиците завърнаха се тихо

от пътя дълъг. Дълъг и суров.

Два черно-бели щъркела игриво

се сгушиха под чистия надслов

на тази нежно бяла пролет.

Светът е от въздишки уморен.

Не ще се случи някога отново

нощта да има власт над моя ден.

 

Отстъпи уморена тишината

пред нежните лъчи на него ден.

И птиците дойдоха на земята

със дъх на райска песен. Нов рефрен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Diamonique Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Радвам се, че се е харесало
  • Хубав пролетен стих си написала. Възраждащ. Четох го няколко пъти и все ми харесва. Значи си е хубав по рождение, защото е пълен с истинска поезия.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...