Пролет - животворна
501
0
0
И пиша по небето си стихове,
по земята рисувам слънца.
И после косите си буйните,
кича с букети цветя.
Боса, нозете си мия
в утринна бистра роса.
Където стъпя, кладенче бликва
със прозрачна, вълшебна вода.
После препускам на воля,
през буйните, зелени поля.
И спирам дъх да си взема
сред поляни със пъстри цветя.
Сред тях важно си крачат,
щъркел шарен със свойта жена.
А в простора птици се смеят
чичопей, авлига и дрозд.
Хей там кълвачът си чука,
майстори си и търси храна.
До него калинка крилата,
закачливо му маха с ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Маринова Все права защищены
